Тихичко брои, брои ятата,
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата.
Гроздове така и не наляха
рано изгорелите лози,
сок по тънки жили не пълзи.
Под осиротяващата стряха,
гроздове така и не наляха.
Пак тъгуват старите винари,
линовете празни са кънтят,
накъде отива този свят?
Трезвени, край сухите ластари
пак тъгуват старите винари.
Тъжна е съдбата ни безлика,
ни приятел имаш, нито враг,
сам да се напиеш няма как.
Само лудият от радост вика,
тъжна е съдбата ни безлика.
Тъжна е съдбата ни безлика
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123082006184
Свидетельство о публикации №123082006184
Рецензии