Поэты Японии Татибана Акеми Петстишия

„ПЕТСТИШИЯ“ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Татибана Акеми (1812-1868 г.)

                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Татибана Акеми
ПЕТСТИШИЯ

               о о о
Колко добре е,
когато съпругата и децата
са седнали до теб
заедно пред масата
и скланят глави към чашите!

               о о о
Колко добре е,
когато призори
погледнеш към градината
и видиш, че пъпките
са се превърнали във вишневи цветчета!

               о о о
Колко добре е,
когато разгърнеш на масата
ценен ръкопис
и се отдадеш на четене
и разглеждане на рисунки!

               о о о
Колко добре е,
когато си легнете на постелята
в планинската хижа
и душата ви си отдъхва
от всекидневните грижи!

               о о о
Колко добре е,
когато разгърнеш наслука
старинна книга
и сред думите там
намериш душата си!

               о о о
Колко добре е,
когато за цялата чета
се свари рибата в тенджерата,
а децата викнат:
„О, вкусно е, вкусно!“

               о о о
Колко добре е,
когато до огнището
си подремваш сладко
и никой на света
не те притеснява!

               о о о
Колко добре е,
когато цял ден вкъщи
си разгръщал книгите,
изведнъж да чуеш от портата
гласовете на приятели!

               о о о
Колко добре е,
когато получиш от приятел
рядка книга,
да отвориш първата страница
на опърпания том.

               о о о
Колко добре е,
когато досадният посетител,
току-що пристигнал,
си спомни за важна среща
и побърза да си тръгне…

               о о о
Колко добре е,
когато малкото момченце
потопи четката
и се замисли каква да е
линията върху хартията…

               о о о
Колко добре е,
когато дълго подготвяте
мастилото и хартията
и изведнъж сякаш самички
думите потекат от четката!

               о о о
Колко добре е,
когато разговаряте
не за разни глупости,
а за старите времена
и за днешния ден!

               о о о
Колко добре е,
когато три месеца
се трудиш над строфите
и в даден скъп момент
стиховете ти оживеят звучно!

               о о о
Колко добре е,
когато наливате чая
и въглените пропукват,
да продължите разговора
за това-онова.

               о о о
Как гали слуха
този сладък звук:
„Гъл-гъл-гъл-гъл-гъл…“ –
с изтичаща от бутилката
тънка струйка саке…

               о о о
Колко добре е,
когато проникваш
в истинския смисъл на книгата,
чиято скрита същност
други не разбират!

               о о о
Колко добре е
през дългата снежна нощ
да си седиш вкъщи,
да допиваш своето саке
и да похапваш край огъня.

               о о о
Колко добре е,
когато разговаряте
със стар приятел,
да откриете в кратунката
по малко саке и за двамата.

               о о о
Колко добре е,
когато уморените гости
си тръгнат по-рано
и никой не те притеснява,
да разтвориш отново в книгата.

               о о о
Колко добре е,
когато отново погледнеш
към бебетата си,
да забележиш, че са пораснали.
И тримата са пораснали!

               о о о
Колко добре е,
когато някъде си купиш
качествена нова четка,
да я занесеш вкъщи, да я изплакнеш
и после да я използваш.

               о о о
Вечният ми дух
е част от вселената
и само в кратък миг
в този смъртен свят
приема черупката на плътта…

               * Според шинтоистките и отчасти според даоистките и будистките идеи светът е пронизан от жизнената енергия ки (чи), пораждаща формите на живите същества. Смъртта води до разпръскването на енергията ки във вселената.

               о о о
Колко години живях
в тази дървена къщурка!
Като се огледам,
виждам как лети времето
дори тук, на края на света…

               о о о
Сигурен съм в едно –
най-голямата ми радост, наградата
е писането на стихове,
където и да съм –
на земята или в небесата…

               о о о
Когато прочетох надписа
на надгробната плоча:
„Тук той падна в битка!“,
сякаш усетих в полето
диханиетио на есенната вихрушка.

               * Става дума за гроба на воина от 14-и век Нита Пситада, сражавал се на страната на император Годайдо срещу бунтовните фамилии на Ашикага и Ходзе. Гробът се намира в провинция Ечидзен.

               о о о
Тъй самотен,
без земна среща
със сродна душа
ще прекарам годините
в старата си колиба…

               о о о
Каквито и да е тегоби,
които си изтърпял
за доброто на родината,
за своята чест в битката
не забравяй, самурай!

               о о о
Възрастната жена,
загребала черпак с ориз,
няма нищо против
без много приказки
да го изсипе в устата на мъжа си.

               о о о
По лицето ми разбрала,
че скоро ще родя
прекрасно стихотворение,
домакинята се суети в кухнята
в подготовка на тържествена вечеря…

               о о о
В къщата е студено,
храната е изядена до троха.
Гостите ми
нахално се блъскат,
за да са по-близо до мангала…

               о о о
Струва ми се, че земята
е станала по-просторна
и небето е по-дълбоко –
да, проливният дъжд
е прояснил далнините…

               о о о
С душевни терзания
и тревоги за съдбата на родината
живях на света
с едно-единствено желание –
най-точно да се изразя с четката…

               о о о
Няма да предадем
благородните традиции на Ямато
и да се отречем от боговете,
за свещената родина
няма да пожалим кръвта си!

               * Ямато е древно име на Япония.

               о о о
След като напусна
своя крехък подслон –
смъртната си плът,
няма да има бариери
между мен и вселената!

               о о о
Съвсем мъничко ми трябва –
един добър приятел
за интелигентен разговор
и красива гледка,
за да й се възхищаваме…




---------------
Японският поет Татибана Акеми е роден през 1812 г. в провинция Етидзен на префектура Фукуя в семейството на търговец на хартия. Истинското му име е Сеген Госабуро, приема литературния псевдоним Татибана Акеми в чест на своя дядо Татибана Моро. Като младеж постъпва в манастир и се подготвя за монах, получава добро за времето си образование. От 1844 г. е ученик на видния японски езиковед Танака Охиде. През 1846 г. предава семейните имоти на брат си и живее в единение в скромен планински дом, където изучава древната японска литература и пише поезия. Висока е популярността му сред културната общност в Киото. В стиховете си размишлява за битовите подробности в живота, поезията му се свързва с искренност и простота на изказа. Умира на 13 октомври 1868 г. Петстишията на Акеми, събрани в сборника „Синобуноякасю“, са издадени от синовете му през 1878 г.
---------------



Татибана Акеми
ПЯТИСТИШИЯ (перевод на русский язык с перевода на болгарский Красимиром Георгиевым: Любовь Шикторова)

               о о о
Как же это хорошо,
Когда жена и дети
Сидят рядом с тобою
Вместе за столом,
Склонив головы к чашкам!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда наступит рассвет
Ты смотришь на сад,
Видишь, что почки
Превратились в цветущую вишню!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда разввернешь на столе
Ценную рукопись,
Насладишься чтением
И рисунками!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ложишься в кровать
В горной хижине
И душа отдыхает
От повседневных забот!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда развернешь случайно
Старую книгу
И среди слов там
Ты найдешь свою душу!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда, прочитав рецепт,
И рыба готовится,
А дети кричат:
„Ой, вкусно, вкусно!“
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда у очага
Ты сладко вздремнешь
И никто в мире
Не потревожит!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты дома весь день
И открыл книги,
Вдруг услышишь из ворот
Голоса друзей!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты получаешь
От друга редкую книгу,
Открываешь первую
Страницу тома.
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда надоедливый
Гость, только прибыл,
Вспомнив о важной встрече,
Поспешил уйти…
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда маленький мальчик,
Обмакнувши кисть,
Думал, какая будет
Линия на бумаге…
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты так говоришь
Не о глупостях,
А о старых временах
И о сегодняшнем дне!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты три месяца
Трудишься над строфами
И в какой-то момент
Стихи звучно оживут!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты нальешь чай и
Угли потрескивают,
Продолжаешь разговор
О том и другом.
 
               о о о
Как ласкает слух
Этот сладкий звук:
„Гуль-гуль-гуль-гуль-гул...“ –
С вытеканием
Тонкой струйкой сакэ...

               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты проникаешь
В истинный смысл книг,
Чью скрытую суть
Другим не понять!
 
               о о о
Как же это хорошо,
В долгую снежную ночь
Сидеть дома и
Пить свое саке
Да есть у костра.
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты говоришь
Со старым другом,
Разделив тыкву
Между собою.
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда устав, гость
Уходит рано.
Никто не беспокоит,
Можно вернуться к книге.
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты снова
Посмотришь на малышей
И заметишь, что они
Все трое выросли!
 
               о о о
Как же это хорошо,
Когда ты покупаешь
Качественную
Новую кисть и дома,
Промыв, используешь ее.
 
               о о о
Мой вечный дух
Есть часть Вселенной,
Только в краткий миг
В этом мире принимает
Оболочку плоти…
 
               * По синтоистским, а отчасти по даосским и буддийским представлениям, мир пронизан жизненной энергией ки (чи), порождающей формы живых существ. Смерть приводит к рассеиванию энергии ки во Вселенной.
 
               о о о
Сколько лет я жил
В этом домике!
Оглядываясь,
Вижу, как летит время
На краю света...

               о о о
Я уверен лишь в одном,
Моя радость, награда –
Написание стихов,
Где бы я ни был,
На земле или небе…

               о о о
Прочитав заголовок
На надгробии:
„Вот он пал в бою!“,
Я почувствовал себя
В полете вихря.

               * Это могила воина XIV века Ниты Пситады, сражавшейся на стороне императора Годайдо против мятежных семей Асикага и Ходзе. Могила находится в провинции Этидзен.
 
               о о о
Так одиноко
Никакой земной встречи
Со второй половинкой.
Я проведу годы
В своей старой хижине…
 
               о о о
Какие бы проблемы
Что ты выдержал
На благо страны,
За ее честь в бою
Не забывай, самурай!
 
               о о о
Пожилая женщина
Зачерпнула половник
Риса, ты не против без
Особых разговоров
Вылить его в рот мужу.
 
               о о о
Домохозяйка
Поняла по моему
Лицу, что скоро будут
Красивыае стихи и
Готовит гала-ужин...
 
               о о о
В доме холодно,
Все съедается до крох.
Мои гости толкутся
И нагло толкаются
Быть поближе к жаровне…
 
               о о о
Мне кажется, что земля
Стала просторней
И небо глубже –
Да, проливной дождь
Прояснил расстояния…
 
               о о о
С душевной болью
И переживанием за судьбу Родины
Я жил на свете
С единственным желанием –
Выразить себя кистью...
 
               о о о
Мы не предадим
Благородные традиции Ямато,
Не отречемся от богов.
За святую Родину
Не пожалеем крови!

               * Ямато – древнее название Японии.
 
               о о о
После ухода мое
Хрупкое убежище –
Смертная плоть
И не будет препятствий
Между мной и Вселенной!
 
               о о о
Нужно совсем немного –
Хороший друг для
Умного разговора
И прекрасный вид,
Чтобы восхищаться им…

---------------
Японский поэт Татибана Акеми родился в 1812 году в провинции Этидзэн префектуры Фукуя в семье торговца бумагой. Его настоящее имя – Сеген Госабуро, он взял литературный псевдоним Татибана Акеми в честь своего деда Татибаны Моро. В молодости он поступил в монастырь и приготовился стать монахом, получив хорошее для своего времени образование. С 1844 года он был учеником выдающегося японского лингвиста Танака Охидэ. В 1846 году он передал семью поместья своего брата и дружно живет в скромном горном доме, где изучает древнюю японскую литературу и пишет стихи. Его популярность среди культурного сообщества Киото высока. В своих стихах он размышляет о бытовых подробностях жизни, его поэзия связана с искренностью и простотой выражения. Он умер 13 октября 1868 года. Стихи Акеми, собранные в сборнике „Синобуноякасю“, были опубликованы его сыновьями в 1878 году.


Рецензии
Красимир посмотрите пожалуйста
мой перевод
http://stihi.ru/2023/09/14/1950
С уважением

Любовь Шикторова   14.09.2023 09:18     Заявить о нарушении