Белый занавес
Люди и Время
БЯЛОТО ПЕРДЕ
В горещото пладне
на летния ден
вървях в планината
и търсех вода.
Но нямаше извор
бистро-студен,
нито някаква
влажна следа.
Под урвата скална
внезапно съзрях
зелена поляна
и ручей, препускащ
сред пръски и пяна.
Спасена съм! - викнах
и хукнах надолу
през камъни, храсти
и сипеи голи.
Напих се с водата
и се огледах.
Видях останки
от малко селце,
с рухнали покриви,
врати и стени,
куп от мазилки
и разни отломки.
Една само къща
бе малко запазена -
личеше, че с вар
била е измазана,
с голям прозорец
на горния кат,
но с изпочупени
вече стъкла.
И бяло перде
през прозореца висеше,
накъсано и нечисто.
Вятър пердето
бяло подхвана -
развя го насам-натам
като знаме.
И сякаш, че къщата
се предаваше -
беззащитна,
самотна,
отдавна забравена...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №123071707233