Белый занавес

                Болгарский
                Люди и Время


                БЯЛОТО  ПЕРДЕ

                В горещото пладне
                на летния ден
                вървях в планината
                и търсех вода.
                Но нямаше извор
                бистро-студен,
                нито някаква
                влажна следа.

                Под урвата скална
                внезапно съзрях
                зелена поляна
                и ручей, препускащ
                сред пръски и пяна.

                Спасена съм! - викнах
                и хукнах надолу
                през камъни, храсти
                и сипеи голи.
                Напих се с водата
                и се огледах.
                Видях останки
                от малко селце,
                с рухнали покриви,
                врати и стени,
                куп от мазилки
                и разни отломки.

                Една само къща
                бе малко запазена -
                личеше, че с вар
                била е измазана,
                с голям прозорец
                на горния кат,
                но с изпочупени
                вече стъкла.
                И бяло перде
                през прозореца висеше,
                накъсано и нечисто.

                Вятър пердето
                бяло подхвана -
                развя го насам-натам
                като знаме.
                И сякаш, че къщата
                се предаваше -
                беззащитна,
                самотна,
                отдавна забравена...

                Ана  Величкова               


Рецензии