Русалка
Родина
Р У С А Л К А
Мара се казвала
сестрата на Иван Шишман -
последният български цар.
За жена той я дал
на султан Мурад,
с надежда горчивата чаша
да отмине България...
Голям керван
тръгнал за Цариград
с княгиня Мара -
много млада,
красива и чиста
като утринна капка,
първите лъчи отразила...
На връх Балкана
тя спряла
и дълго се взирала
в планини, равнини,
полета, реки,
вековни гори и скали.
Гледала
Родината си обичана
и плакала, плакала
за всичко родно и мило,
което оставила.
Потекла река от сълзите й -
Тъжа я нарекъл народът,
да напомня
за тъгата на Мара,
гореща и неизказана.
Върхът на сбогуването
Русалка той назовал,
а прохода,
през който преминала,
Марин проход станал.
Мара щедро дарявала
манастири и църкви,
на заробените помагала,
възстановявала
опожарените селища.
Когато пък остаряла,
тя се оттеглила
в български манастир
и да подкрепя не спряла
своя народ и Родина
до последен миг.
Ана Величкова
Цар Иван Шишман /1371-1395/
Загива на 3 юни при гр. Никопол
"Цар Мурад Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко..."
Из народната песен "Цар Мурад и Мара"
Свидетельство о публикации №123061004797