Я не йог

              Болгарский
              Мир и Я


                НЕ  СЪМ  ЙОГА

                Заставам с лице към зората.
                Наблизо бълбука реката,
                по хребета сенки играят,
                лъчи по небето сияят.
                Протягам ръце и замирам.
                Усещам зова на Всемира,
                позната нахлува тревога -
                светът от беди изнемогва.

                Аз йога не съм. И покоя
                за мене е чужд. Сред пороя
                на мисли трагични се давя -
                злините за миг не забравям.
                Но утрото храбро настъпва,
                челото ми свежест облъхва.

                Потоци шумят сред скалите
                и птици по двойки излитат.
                Пътеките здравец обкичва,
                сърни по поляните тичат.
                Животът кипи и напира,
                от всеки кът радост извира.

                Ана  Величкова