Любопитко

Автор: Генка Богданова

Много сърдя се на мама,
че доверие ми няма –
крие чудната играчка -
истинска прахосмукачка.

А леля вчера скри от мен
своя  сешоара червен
с който си косите вее.
Ще се сърдя и на нея!

Дядо пък мърмори строго
да не пипам много, много
ключовете за колата,
че ще станела белята.

От момченцето си сладко
крие телефона татко.
Хич не иска и да знае -
с него тъй ми се играе!


Тъкмо почнах аз играта –
„меря кръвно с апарата“,
се разсърди баба Мика,
грабна го и се развика:

-  Дани,  Дани, да си жив,
любопитко си бръклив!
Давай тука апарата!
И… ми развали играта

Имам цели пет кашона
със играчки: мечо, слона,
топки, влакчета, колички,
пеещи красиви птички,

топки, блокчета, боички,
и за мен са само всички…
Мои са и са чудесни,
но не са ми интересни!

Вече съм момче голямо,
любознателен съм, мамо!
Не балони и тракачки,
искам вашите „играчки“

Две годинки нямам още,
ала тях сънувам нощем,
искам с тях да си играя,
искам да ги опозная!