Вятър

Автор: Р. Русев               

Вечер лятна с много звезди,
тиха и тръпнеща,
нощ с оголяла душа,
нощ, раждаща трепети
и любови без да ги търсиш.
А вятърът ласкав - две длани,
топлина усетили в другия,
пътува с последните трепети
на тревите накло;нили стръкове.
Имахме, губихме,
в вино давихме първи надежди,
по красиви жени,
по празни химери.
По сивото,
с което сме свързани
и понякога  хващахме
бързият вятър,
забравили,
че само той ни остава...


Рецензии
и иногда мы ловили
быстрый ветер
ты забыл,
что у нас остался только он...
****
Добро стихотворение.
Успех и просперитет за вас!

Эд Неженин   13.04.2023 23:09     Заявить о нарушении
Търсехме бързият вятър понякога,
но забравихме, че остана за нас
само той...
Колко точно г-н Неженин. Благодаря Ви!

Росен Русев   27.04.2023 00:12   Заявить о нарушении