Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.
Сега пред икона очите си свела,
повтарям стиха си през ред.
Претъпкани църквите – само в неделя,
а попът – с венчавки зает.
Венчава лъстта, развенчава светците,
лъжливи пророците бол.
А Бог натъжен, там сред нищите скрит е,
не чини и пукнат обол,
тъй дребничка моята вяра в живота,
светличе по пътя нелек.
И нося си кръста, човешка Голгота,
полека раста до... Човек.
Израстване
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123031105555
Свидетельство о публикации №123031105555
Рецензии