Александр Геров. Железные слёзы

Железни сълзи

Ний не прощаваме. Историята даде
могъщ лост във ръцете ни. Той закален е
с кръвта на хора, безпределно страдали,
и с мозъци, от труд изпепелени.

Не блазнят ни пари— ни почести, ни слава.
Какво са те пред мъченическите кости!
Път на човечеството ний проправяме
с очи сурови, бдителни и остри.

А разярим ли се— вразите охкат.
Те бягат ужасени, полудяли
от страшния ни гняв, от адската ни болка,
която хора са ни завещали.

Затуй железни ни наричат по земята.
Такива сме. Ала най-страшно пари
онази болка, онзи миг, когато
не можем да простим на нашите другари.

Александър Геров
1956


Железные слёзы

Мы не прощаем. Наши серп и молот
закалены трудом и кровью вражьей.
Наш пролетарский дух довечно молод.
Мы помним всё- и повторим не дважды,

коль те посмеют: мучеников наших
им отольются слёзы— ад возмездья
врагов постигнет по делишкам страшным,
по неподкупной пролетарской чести.

Мы торим путь в грядущее, основы
которого заложены не нами—
борцами с гнётом, страдниками нови,
и оттого кроваво наше знамя.

Железными нас в мире называют.
Мы таковы. И слёзы льём такие
на тризнах по товарищам, до маев
не дожившим: жить не дали враги им.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы