Андрей Андреев. Камни
Лёгкость неземного притяженья
подвигает и меня к пути–
долгому как трудное решенье
родину покинуть и уйти.
В полнолунье струны трону... с богом,
смолкнут музыкальные сверчки–
и на взлёт в неверную дорогу–
звёздную, как видится в очки.
На полях непаханых пребудут–
ветрами косыми не смести–
камни Раковицы*, неподсудны
времени у Вышнего в чести–
не забудут и меня, расскажут,
как за звёздным вихрем и земной
мёл людские судьбы не однажды,
как в нечеловеческий покой
заодно века и лихолетья–
на земле и в небе пустота...
Нелегко тебе, не звёзды светят,
без тебя знакомые места.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* село в северо-западном углу Болгарии у границы с Сербией, родина автора, прим.перев.
Камъни
Пак усещам звездното притегляне
и в кръвта си странна лекота,
значи и за мен дошло е времето
да напусна родните места.
Ще простене удар лек по струните,
ще се ширне ненадеен път
и макар че ще е пълнолуние,
и щурците ще се умълчат.
По полята с бурени и макове,
брулени от къси ветрове,
ще останат камъните в Раковица
да ме мислят цели векове
и да ми разказват за пороите,
бликнали след звездния порой,
над човешките съдби на хората
и над нечовешкия покой,
който слива време и безвремие
в земна и небесна пустота…
И не чувстваш звездното притегляне.
И те няма в родните места.
Андрей Андреев
Свидетельство о публикации №123020306069