Андрей Андреев. Камни

Камни

Лёгкость неземного притяженья
подвигает и меня к пути–
долгому как трудное решенье
родину покинуть и уйти.
 
В полнолунье струны трону... с богом,
смолкнут музыкальные сверчки–
и на взлёт в неверную дорогу–
звёздную, как видится в очки.

На полях непаханых пребудут–
ветрами косыми не смести–
камни Раковицы*, неподсудны
времени у Вышнего в чести–

не забудут и меня, расскажут,
как за звёздным вихрем и земной
мёл людские судьбы не однажды,
как в нечеловеческий покой

заодно века и лихолетья–
на земле и в небе пустота...
Нелегко тебе, не звёзды светят,
без тебя знакомые места.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* село в северо-западном углу Болгарии у границы с Сербией, родина автора, прим.перев.



Камъни

Пак усещам звездното притегляне
и в кръвта си странна лекота,
значи и за мен дошло е времето
да напусна родните места.

Ще простене удар лек по струните,
ще се ширне ненадеен път
и макар че ще е пълнолуние,
и щурците ще се умълчат.

По полята с бурени и макове,
брулени от къси ветрове,
ще останат камъните в Раковица
да ме мислят цели векове

и да ми разказват за пороите,
бликнали след звездния порой,
над човешките съдби на хората
и над нечовешкия покой,

който слива време и безвремие
в земна и небесна пустота…
И не чувстваш звездното притегляне.
И те няма в родните места.

Андрей Андреев


Рецензии