Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко,
тишината бразди,
капки дюлево сладко –
слизат ниско звезди.
Скрила нашата тайна
в осланени треви.
по пътека безкрайна,
късна есен върви.
И смълчаната къща
свежда мокри очи,
вместо теб ме прегръща
есента и мълчи.
Чуваш ли ме? Едва ли.
Зима е между нас.
Ти притихна. Заспа ли?
Спи. Ще тръгвам и аз.
Чуваш ли ме? Едва ли
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123013102525
Свидетельство о публикации №123013102525
Рецензии