Андрей Андреев. По крыше дома...

***
......................Андрею Германову

По крыше дома, по песку- по склону
ещё скользит последний луч заката:
светило гаснет - и не без возврата-
по старому, не для бумаг, закону.

В молчании склонённый над рекою, в ещё серебряной, глубокой зыбке
топя не золотую уж улыбку,
я увлечён игривою плотвою.

И в шуме осени- ещё завоет-
заката истемневшего помимо
вдруг понимаю, сколь необходимо
мне слово друга доброго- незлое...

Мал, я встаю на берегу огромном,
и вспоминаю, как взывал я к другу,
а он молчал на том, не то с испугу,
пока не понял, что его тут помнят...

А поутру с зарёй над быстрой речкой
засеребрятся в пляске те же рыбки,
и золотые вынырнут улыбки-
мои, живые в часе скоротечном.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


***
На Андрей Германов

Над къщата планинска и над склона,
по пясъка - последен лъч пролазва.
Угасва слънцето, светът залязва
по стари, по неписани закони.

Надвесен мълчаливо над реката,
в игра увлечен с ловката пъстърва,
усещам как в дълбокото потъва
усмивката ми - преди малко златна.

И през шума на есенната шума,
през светлината, северна и южна,
сега разбирам колко ми е нужна
една добра, една човешка дума.

И се изправям на брега огромен.
И си припомням, че разпитва дълго
и към отвъдното човек не тръгва,
преди да е разбрал, че ще го помним.

Преди да е разбрал, че ще се трудим
добри и сговорни сред гъстата жарава,
защото гасне слънцето, светът залязва,
но утре пак за труд ще се събуди.

Но утре пак ще зашуми реката,
ще блъска, ще се пени, ще бушува.
И от дълбокото отново ще изплуват
усмивките ни - преди малко златни.

Андрей Андреев