Йордан Стубел. Самоубийца

Самоубийца

Впустую, мать, там слёзы льёшь по мне:
в усталости рождённому*
мне горе-
в закатном, угасающем огне
кровавый след по доскам в коридоре.

Чу... ни души... там ты, совсем одна,
заключена в мутнеющем портрете,
чуть розовеет белая стена
при неуместном долу пистолете.

Любимая, не бойся, потерпи:
тебя цветами, целую, украсят,
пятно отмоют, жди, не торопи,
моя таинственная, жди и здравствуй.

Утихомиришь крик покинутый- и коль
народ придёт, а он придёт не скоро,
не выкажет зевакам нашу боль
мой след-послед по доскам коридора.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* самоубийца обращается к комнате как к матери, портрет её здесь- зеркало, прим. перев.


Самоубийство

Напусто, майко, капят там сълзи,
о, миг на безвъзвратност и умора -
угасналото слънце отрази
едно петно от кръв по коридора.

И слушам - никой няма - тишина.
Но ти една, затворена в портрета,
навея цвят от бялата стена,
там дето странно гледа пистолета.

И страх те е, любов, трепериш ти,
с венци ще те накитят утре цяла,
и слънцето когато вън цъфти
ще бъдеш тайна, стая запустяла.

Ти вопъла в стените заключи,
и в пладня тук, ако ли дойдат хора,
пред тях петното бледно ще мълчи -
едно петно от кръв по коридора.

Йордан Стубел
1923


Рецензии