Йордан Стубел. В виду зеркала

Пред огледалото

Аз гасна сред стаена тишина.
О, тишина на вечер запустяла -
във ъгъла на срещната стена
с години дреме старо огледало.

Загледан в него, блед и ужасен,
във сенките, които вечно пази, -
една любов, един ненужен ден
отива си над цъфналите вази.

А стаята таинствено мълчи.
Вратите вечерта затвори рано.
По сините картини се здрачи.
В забрава тъне черното пиано.

И сякаш някой шепне: Отче наш!
Във този час на горест и неведа -
от срещната стена като мираж
зловещо огледалото ме гледа.

Йордан Стубел


В виду зеркала

Угаснуть в потаённой тишине?
потёмкам одного, смотрю, не мало:
в углу, на голой в серости стене
в пыли и дрёме старое зерцало-

в него гляжусь, до жути побледнев:
там теням-мертвецам приют последний?
любовь погасла- и не стало дней?
цветы давно увяли, я- намедни?

И тишина, и синева картин.
Дверь заперта ль, ужель отсель не выйду?
Не заперта- куда, по что идти?..
Рояль-черныш не блещет уж, не виден.

Крестяся, прошептать бы отче наш-
унынье отогнать, пока не поздно:
глянь, зеркало зловещее- мираж-
блюдёт меня по косточкам до мозга.*

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* парафраз выражений разобрать по косточкам" и "до мозга костей", прим. перев.


Рецензии