С душа платиш... И после сме си наши

Вървя напред, а дърпат ме назад,

дребнавости  човешки и обиди,

а нейде над главите ни горят

и падат не навреме Персеиди.

Космичното знамение дали,

изпраща Бог добър та посред зима,

да ни покаже колко Го боли,

че всяка е душа незаменима?


Продаваме на дребно, за петак,

възвишени копнения, стремежи,

зад лустро златно крие се голтак,

в красиви думи злобата се ежи.

Кога човече сам ще израстеш,

зализания образ мъченишки?

Възторзите на людската ни гмеж

и за пари написаните книжки?


Това е то – измисленият рай,

напразно май и дяволът ни плаши,

най-ползваната думичка е: "Дай"!

С душа платиш... И после сме си наши.

Из тази кал да газя уморен,

крилете си надве-натри ги кърпя,

за да летя, макар и още ден,

че адът с вас - той вързан ми е в кърпа.


Рецензии