Кърпих, ших и изплаках ти всичките болки,
за да имаш отново сияйни крила.
Колко нощи проклинях палачите? Колко?
Ослепях да се взирам. Проклета игла!
И кървяха, боляха несръчните пръсти,
неумело съших ти и нова душа.
Оживя под ръцете ми, ангел те кръстих,
в сто чернилки окаляна – теб да теша.
И тогава погледна ме, с мойте зеници,
посивяла, опърпана. В миг остарях.
Отвисоко (крилат си). Върви си, мръснице!
Мръсна, сляпа и грозна, почти като грях.
И пристегнах в бохчичка душа парцалива,
тази ябълка райска май много горчи.
И сега опипом пак крила от коприва
си плета. А за чудо не трябват очи.
За чудо не трябват очи
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123010803212
Свидетельство о публикации №123010803212
Рецензии