Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която
Той ни извая с толкова любов,
смрадливо е житейското ни блато
и днешният ни Бог е по-суров.
Да вдигнем и хиляда катедрали,
един от нас дали би бил по-чист?
Уж много знаем, а не го познали,
издиигаме пореден антиихрист.
Разпятията днес са заменени,
с побъркан и дрогиран мъченик
с фалшиви стигми. Гинат неродени,
децата ни, но Господ е велик!
Дали ще литнат ангели крилати,
или светът ще рухне уморен?
Не знам, но знам, че с гълъб бял ще прати
надежда Той за утрешния ден.
Надежда за утрешния ден
© Copyright: Надежда Ангелова, 2022
Свидетельство о публикации №122121606674
Свидетельство о публикации №122121606674
Рецензии