Осеньная сказка

Автор: Ольга Мальцева-Арзиани
Перевод с русского: Генка Богданова

Река и осень. Листопад...
Воды прозрачное движенье.
И словно двадцать лет назад,
Ищу твоё здесь отраженье.

Ты в каждой капельке воды,
Ты где-то рядом, нет сомненья.
Мои осенние мечты
Мне тихо дарят вдохновенье.

Как нежно музыка звучит,
Истома головокруженья.
Октябрь, грусть любви. Грачи
Летят на юг. Оцепененье...

Но эта грусть лишь у полей,
Леса же в ярком облачении.
Мелодия любви моей
Мне дарит светлые мгновенья.

Лес отражается в воде...
Река от радости в смятеньи.
И ты со мной всегда, везде.
Как будто ветра дуновенье.

Так тихо среди светлых грёз ,
Что слышу я сердцебиенье.
Осенних клёнов и берёз
В воде ловлю я отраженье.

И пусть бушует тишина,
Ликую я в лесу осеннем.
Моя душа тобой полна,
И соловья я слышу пенье...

 

ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Перевод с русского:Генка Богданова


Река и есен… Листопад…
На водата в бистрото движение,
връщайки се двадесет лета назад,
аз търся тука твойто отражение.

Намирам те във всяка капчица вода.
Ти си тук, до мене , без съмнение!
Моите есенни светли мечти
тихо ми даряват вдъхновение.

Как нежно музика звучи!
Сърцето ми изпълва умиление!
Октомври е. Тъгува  любовта.Уви!
Птиците летят на юг.Тъга и вцепенение…

Но тъжно само е в полето.
Горите в пищната одежда –
мелодия на моята любов –
ми даряват светъл миг надежда.

Гората се оглежда във водата…
Реката е във радостно вълнение.
С мен си винаги и ти самата
като нежен  полъх и видение.
               
Така е тихо в светлите мечти,
че чувам как сърцето бие.
Улавям сенките на кленове, брези,
които тук реката крие.

И нека да царува  тишина!
Ликувам аз в гората есенна.
Пълна е със тебе моята душа
и сякаш чувам славеи унесена