Алексей Видински. Взор

Взор

Когда в душе тенисто и туманно,
и сумерки закат гнетут ко дну,
и память сердце в неизвестность манит
несбывшимся, и ты бы рад уснуть,

но, полною луной как сын обласкан,
уже плывёшь на край миров за ней,
то в жар, то в хлад бросаясь без опаски,
и мёдом пахнет ночь, и сласть больней

ни гостю, ни жильцу в лесу волшебном,
и птах поёт тебе твои мечты,
и звёзды увлекают душу в небо,
солнцу друг и брат по духу ты...

да, одинок,- не вместе, и не рядом-
днём ищешь взор, и в снах его пождёшь,
непризнанный невольник ненаглядной,
ужель иное счастье обретёшь?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Взгляд
 
Когато сенките в душата надделеят.
Когато близо си до края на деня.
Когато спомените ти в сърцето тлеят.
Когато с радост се отдаваш на съня.
 
Когато лунните лъчи те галят.
Когато плъзгаш се по края на света.
Когато битници огньовете си палят.
Когато вятърът ухае на цветя.
 
Когато криеш се в гората на мечтите.
Когато птиците се връщат с нова песен.
Когато пътя си намираш по звездите.
Когато в изгрева разтваряш се унесен.
 
Когато губиш себе си заради поглед.
Когато търсиш онзи чифт очи.
Когато знаеш, че не си свободен –
ще можеш ли да бъдеш пак щастлив?

Алексей Видински