Димитар Бояджиев. Полночный трепет

Вечерен трепет

Вечерта линее
Бавно над стрехите,
Бледна и прозрачна,
Страшна мисъл зрее
Нейде в глъбините
На душата мрачна.

Из града, що тътне,
Свят нелеп блуждае,
Като в пропаст душна,
В улиците смътни
Шумната тълпа е
Чужда и бездушна.

И когато стигне
В моя час уречен
Гневната разплата,
Кой ръка ще дигне,
Близък и сърдечен,
Да ми спре ръката?

Димитър Бояджиев


Полночный трепет

Ночь темна. Был вечер
бледен- тьмы прошенье;
спеет моё скерцо
вмиг отселе в вечность:
страшное решенье-
в тёмных недрах сердца.

Городом бессонным,
шумною толпою-
чуждой и бездушной-
мёртвые неоны:
время гробовое-
нет минуты лучше.

И когда сквозь муку
миг урочный, грешный,
грянет, кто возденет
руку эту руку
опустить- в кромешном
тьмы до тьмы раденье?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии