Георги Миланов. Прощание с августом

Прощание с августом

На часик задремал- не опоздал ли?
а ночь долой: уж посветлели дали,
и холм венчался красною зарёй,
и кочеты селу побуд отпели-
киянок стук с соседних... в самом деле,
когда и нашей улицы черёд

обуться же, в брусчатку заковаться-
босой, заждавшейся меня, скитальца
на день да по' морю поспевшей ржи?
Дверь не успела поскрипом проститься,
как я к холму шагаю, где зарница-
-заря на ржавом склоне чуть дрожит.

Зарёй оседлан, над широкой нивой
помашет август зеленущей гривой-
увы, не догоню: своё живу,
крылат не раз вдаль времени летавший
во снах высоких, трепетных, нестрашных,
как все упавший в пыльную траву.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Сбогуване с август

Закъснял ли бях? И след като нощта изтече
чаках аз, макар да беше зачервено вече
гърлото пресипнало на зазоряването над рида,
ала песента на селските петли не се повтори -
чух отново само чукчетата на усърдните павьори:
о, кога ли и на улицата наша бе дошъл реда

да й сложат каменна подкова - тежка пранга…
… босоногата ни улица, която ме очакваше на прага
да препуснем към морето разлюляно на ръжта,
този път забравила бе сякаш да изцвили
подир първите лъчи на слънцето, пак оцветили
хълбока на хълма със кафеена ръжда.

И ще видя как развял зелената си грива
пред камшика на събудената утрин, август си отива -
с кавалкадата на дните свои път познат ще извърви;
но не мога да го стигна - уча се да крача
след съня със неуверените стъпки на ездача,
паднал от седлото в прашните треви.

Георги Миланов


Рецензии