Константин Павлов. Стихи о конном заводе поэта

Стихотворение за скотовъдната ферма на поета

Като необяздени коне
препускат
образи и мисли пред очите ми.
трудно ми е да ги уловя.
трудно ми е да ги обуздая.
Профучават покрай мене и изчезват.
Бели и черни.

Дълго, дълго след това се вслушвам -
неритмичният им тропот глъхне
някъде зад хоризонта.
Дълго, дълго след това се взирам -
равнина...


триста пъти да съм ослепял,
триста пъти да съм полудял,
ако не дочувах този тропот,
пълен с обещания неизпълними.
... Идват хората и се оплакват:
"Твоите коне ще стъпчат нивите!
Обуздай ги!
Иначе..."

Какво?

Мили хора,
дето ме ругаете,
вашите коне са обуздани.
Впрегнати в колата на живота,
влачат хиляди неща полезни,
а с подрязаните си опашки
бият конските мухи
и кротко цвилят.
Честна дума, почвам да завиждам -
вашите хамбари са препълнени,
а главите ви спокойни.

Аз не мога да ги обуздая.
Мога само
да се метна
на гърба на най-необуздания
и да полетя след вятъра.
Дълго време няма да ме виждате!
Дълго време няма да ме чувате!
Но когато тръгнете по нивите,
за да приберете житото,
някъде,
до някой слог ще ме намерите.
На главата -
удар от копито,
а в ръцете -
кичур от развята грива...
Запазете кичура.
За вас съм го отскубнал.
Стават много хубави рогозки!

Константин Павлов
стихотворение из сборника "Сатири", 1960 г., прим.перев.


Стихотворение о конном заводе поэта

Точно неуки неосёдланные
на глазах мчатся образы и мысли.
Трудно поймать их,
обуздать их трудно.
Всхрапнут на скаку мимо и пропадают вдали.
Белые и вороные.

Долго ли коротко затем
внемлю-
нестройный топот смолкает
там за горизонтом.
Долгонько напослед взираю-
поле...

триста раз ослепнуть,
тронуться раз триста,
коль не расслышу топот,
полный посулов неисполнимых.
... люди приходят плакаться:
"Твои кони выбивают нивы!
Обуздай их!
Не то..."

Что?

Милые мои,
не браните меня:
кони ваши обузданы.
Впряжённые в телеги жизни,
влаяат они тысячи полезных вещей и,
кротко ржа,
подрезанными хвостами
бьют слепней.

Честное слово,
зависть берёт:
закрома ваши переполнены,
а головы покойны.

Не в силах обуздать их,
могу лишь метнуться
на спину самого буйного-
и улететь за ветром.
Долго затем не увидите меня,
не услышите долго затем!
А когда станете жать рожь,
где-нибудь
на дальней меже найдёте меня:
на голове-
след копыта,
а в руках-
пряди нечёсаной гривы.
Для вас вырвал-
употребите их:
выйдет хорошенький каремат.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы