Кузнец

                Болгарский
                Мир и Время


                К О В А Ч Ъ Т

                Божествен ковач
                е бил Хефест.
                Изкусно изковал
                Ахиловите доспехи
                и всякакви чудеса
                на боговете потребни.
                Самоходни играчки
                им подарявал -
                с весели игри
                да се забавляват.
                С поклони им поднасял
                амброзия и нектар.
                Куцукал, но силен бил,
                не се обиждал
                от подигравките
                и гръмогласните им шеги.
                Със замах чукът въртял,
                обгърнат от рояци-искри.

                Казвал, че е приятел
                на Прометей,
                но по зевсова заповед
                лично той изковал
                огромна желязна верига
                и тежки окови
                за ръцете и краката му.
                С тях добросъвестно
                го приковал
                към скалата кавказка.
                И докато чука размахвал,
                едри сълзи проливал:
                Прости ми, приятелю,
                не съм виновен,
                височайша заповед
                изпълнявам.

                И удрял, удрял...
                Веригата крепко
                в скалата забил -
                милион години
                най-малко да издържи.
                Не може друго,
                заповедта си е заповед,
                да я изпълни е длъжен.
                Приятелството ли?
                То може и да почака...

                Ана  Величкова    


Рецензии