Георги Миланов. Повесть

Повесть

 ...Мир будет сумраком увит, 
-уж осень? поле-то пустое,-
он тучи с пастбищ подоит-
свою отару на постое.

Дождь в самый раз умыть пейзаж
воспоминания- спросонья
тосклив пожалуй он- не ваш,
читатель мой непосторонний.

Яснее... так: ноябрь не сед,
а осень мечет позолоту;
мой незабвенный друг-сосед
в карьер шагает на работу,

где мастер на все руки он;
а чемоданчик с инструментом
через плечо на лямке... склон
друг, одолев, пропал моментом...

(Соседа рыжая сестра,
что в моё сердце вдруг запала
осталась там как до утра,
хотя до тьмы уж часу мало-

как ни прислушаюсь, молчит
единственная радиола
в той махалле*- и дом почил,
и обезлюдел садик голый...)

Гром, засыпая по местам
обломки памяти, напомнит,
что друг работает и там,
на небесах, в каменоломне,

брусчатки где довольно и
для тротуара в ад из рая.
В бригаде, верно, все свои,
а старшего не выбирают.

А что до смерти, верно, ей
довольно плача по отсрочке-
дождь льёт, а повесть я своей
чернильной завершаю точкой.

Мой друг немало намостил-
под листопадом- камень бурый-
мой путь- не прах в сухой горсти-
зажат в гранитные бордюры.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* махалля- сельский квартал, прим.перев.



Повест

...Ще дойде здрачът най-подир –
през есен вече ли вървиме? –
да издои като пастир
след паша облачното виме.

Ни закъснял, ни подранил
е този дъжд, за мен самия
призван един пейзаж унил
на моя спомен да умие.

...Това е моят час и след
миг виждам в есенна позлата
незабравимия съсед –
как, пак сандъчето с алата*

нарамил, качва оня скат
пред каменните кариери,
където друг такъв признат
за майстор тъй не се намери...

(...А беше негова сестра
червенокосата, онази,
която даже не разбра,
че вечно място си запази

в сърцето ми... Мълчи с тъга
единствената радиола
във махалата и сега
в дома им пуст с градина гола...)

...Ще прогърми навън, макар
и само за да ми напомни,
че той е вече каменар
в небесните каменоломни;

отдавна там се труди той –
паветата готови, зная,
са предостатъчни на брой
дори за път от ада в рая...

...И затова навярно, щом
мой ред е да постави точка
смъртта, ще липсва оня щoрм
от плач в душата за отсрочка;

защото няма как отвъд
да се изгубя в пек и бури,
поел по неговия път,
с гранитни очертан бордюри...        
    * Алат – каменоделски инструменти, прим.авт.

Георги Миланов


Рецензии
Понравилосы!

С уважением и самыми добрыми пожеланиями,
К.

Красимир Георгиев   26.11.2022 14:15     Заявить о нарушении
Вам спасибо за внимание!
Вот здесь что-то неладное:
...щом
мой ред е да постави точка
смъртта...
Точка на смъртта, или обращение к смерти- тогда запятая выпала.
В следующей инкарнации хочу стать болгарским поэтом. Сербов сейчас перевожу - и на них смотрю болгарским взглядом- на язык и на литературу.

Терджиман Кырымлы Третий   26.11.2022 19:13   Заявить о нарушении