Прометей

               Болгарский
               Мир и Время



                П Р О М Е Т Е Й

                Прометей съчувстваше на хората
                в животински кожи облечени,
                гладуващи и мръзнещи в пещерите,
                на преждвременна смърт обречени.
                Научи ги огън да запалват,
                да си приготвят на него топла храна,
                да произвеждат оръдия на труда.
                Убеди ги в силата на единството,
                на искрената подкрепа, на помощта.
                Но това разяри Зевс, богът върховен.
                По негов знак Прометей приковаха
                с желязна верига на кавказка скала, 
                а божествен орел му кълвеше гръдта...

                В непоносими болки изминаха
                отредените му за мъки години.
                Прометей страдаше не само от болки.
                Измъчваха го въпроси болезнени -
                какво са сторили хората с огъня?
                От скалата кавказка той виждаше
                нашир и длъж непрестанни пожари,
                които лесове и градежи изпеляваха.
                Защо и за какво ги подпалваха?
                Когато Херакъл го свали от скалата
                и раните му докрай се затвориха,
                Прометей се засели сред хората -
                живееше и се обличаше като тях.

                След многобройните векове
                те наистина бяха напреднали,
                обличаха се и се хранеха по-добре
                и в каменни къщи живееха.
                Той стана ковач по-изкусен от Хефест -
                предметите, които създаваше
                бяха не само полезни, но и красиви
                и всички от сърце им се радваха.
                Прометей вярваше, че предметите
                не само трябва да служат на хората,
                но да пораждат стремеж към свят,
                който те красиво ще изградят...

                И все така бе жива в него тревогата
                за какво използват човеците огъня.
                Те го прилагат в бита за добро,
                но в живота нерядко за изпепеляващо зло.   
                Той не се примири със страната обратна
                на своя щедър дар за човешкия род -
                непознатия дотогава човечен урок,
                останал и до днес неразбран.
                Стана смъртен Добрият Бог
                и напусна света завинаги,
                изпълнен до края с горчиви съмнения,
                че хората в бъдеще може да стигнат
                до огнено пълно унищожение...

                Ана  Величкова