Борис Христов, Возраст Христа

Возможно, я был ангелами скроен
и на живую нитку бесом сшит,
чуть-чуть смешон, всегда слегка расстроен
порывами мятущейся души.
Как кот голодный, разоряя гнёзда,
я столько лет на древо жизни лез,
взбирался вверх. Там холодно, там звёзды,
там горний мир, там краешек небес,
там пустота, звенящая в зените…
Я вниз спускался. В перечне грехов
моей судьбы - оборванные нити
написанных, но скомканных стихов…
А здесь, внизу, тонул в самообмане,
всё забывал, не знал, о чём радеть,
в какие двери постучать в тумане,
какую обувь по дождю надеть…
Что яства мне, когда кому-то ужин –
краюшка хлеба да пустые щи?
А женщина – я ей давно не нужен –
запекшаяся ссадина души…
Друзей, семью, по воскресеньям - церковь,
я всё отдам, лишь только бы нашлись
стихи - слова, что облегчают сердце,
перенесясь строкой на чистый лист.
Застенчивы, стеснительны до муки
(так скромный парень, забредя на пляж,
смущается, расстёгивая брюки),
воспринятые близкими как блажь
мои слова… Пусть смысла в них полушка
и голос тих, но ты войди, прошу,
в их странный храм, где я обычный служка.
Пол подметаю. Свечечки гашу…

***

Аз не познавам друг човек направен
така набързо - с толкова конци окърпен.
Дете на ангели, откърмено от дявол,
аз не познавам друг човек така объркан.
Тъй както котката, подушила гнездото,
безшумно по корем нагоре се изнизва,
аз изкачих дървото на живота -
видях, че няма нищо на върха, и слизам.
И ето ме сега - дивак учуден
от славата на своите дрънкулки,
не знам какви обувки трябва да обуя
и на коя врата в мъглата да почукам.
Дълбоко някъде в костта ми се укрива
желанието да опитам на богатия блюдата.
Но се срамувам от човека, който стрива
опечената чушка и се готви да обядва.
Обелих аз от себе си жената
като кора - с отсъствието да ми свети.
Да бъда квачката грижовна за децата
на моя брат - за тия две петлета.
Единственото днес, което ми остава,
е да събличам болната душа от думи,
тъй както срамежливо панталона разкопчава
младежа, който е дошъл на плаж с костюма.
Но стиховете са отпадъците на живота -
какво ли ще ви кажат със беззъбите си устни.
А моя милост е слугата неподстриган, който
помита пода в храма на изкуството.