Трифон Кунев. Бездна

Бездна

Туман клубится. Зов. Ты в памяти картина-
едва слышны, мой друг, твои слова-
вздыхает одинокая осина
под тёмным небом- сердца ли молва?

В нём ночь твоя- в тумане пущей муки
оно уже забыло твоё имя
и первоцветы наши. Дух разлуки
два сердца разделил- и врозь отымет.

Туман и лёд. Нам встретиться нет силы
в глухом лесу на холоде впотьмах:
последняя звезда моя погибла-
неверная в обманных небесах.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Бездна
 
Нападаха мъгли. Не виждам те. Недей ме вика:
едва дочувам тихите ти словеса -
въздиша ми самотна трепетлика,
изтръпнала под тъмни небеса.
 
Сърцето ми досети твойта нощ. Ах, не зови ме!
Печалний дух на отчуждение над нази пролетя:
сърцето ми не помни твойто име,
сърцето ми забрави нашите цветя. 

Нападаха мъгли. Изгубени, не щем се никога намери
низ тъмний лес от помразени дървеса;
последната звезда ми горко изневери,
последната звезда на мойте небеса.

Трифон Кунев