Трифон Кунев. Дай, детка, руку маленькую мне...

Дай, детка, руку маленькую мне-
побудем рядом, легче так вдвойне:
с усмешкою безжизненно холодной
ночь наступает истово и злобно,

тревожных призраков полна...
Ужель за ней не зацветёт весна?
И на закате умерли надежды?
Заря ль настанет в траурных одеждах?

Рука в руке, ночь тяжелей свинца;
вдаль ожиданья замерли сердца
внемля ночи и смерти там, за нею,
как тьме в конце недолгой эпопеи.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Дете, подай си малката ръка,
страната си до мойта, и да чакаме така:
нощта приижда озлобена,
усмихва се безжизнено студена,

и носи призраци зловещи тя...
Нима цъфтяха сичките цветя?
Нима умряха всичките надежди?
Дойде ли ден за траурни одежди?
 
Ръка в ръка, с притиснати лица
да чакаме: замират нашите сърца,
досетили нощта и смърт със нея
и тъмний край на свойта епопея.

Трифон Кунев


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →