Трифон Кунев. Дай, детка, руку маленькую мне...
побудем рядом, легче так вдвойне:
с усмешкою безжизненно холодной
ночь наступает истово и злобно,
тревожных призраков полна...
Ужель за ней не зацветёт весна?
И на закате умерли надежды?
Заря ль настанет в траурных одеждах?
Рука в руке, ночь тяжелей свинца;
вдаль ожиданья замерли сердца
внемля ночи и смерти там, за нею,
как тьме в конце недолгой эпопеи.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Дете, подай си малката ръка,
страната си до мойта, и да чакаме така:
нощта приижда озлобена,
усмихва се безжизнено студена,
и носи призраци зловещи тя...
Нима цъфтяха сичките цветя?
Нима умряха всичките надежди?
Дойде ли ден за траурни одежди?
Ръка в ръка, с притиснати лица
да чакаме: замират нашите сърца,
досетили нощта и смърт със нея
и тъмний край на свойта епопея.
Трифон Кунев
Свидетельство о публикации №122111505099