Цветно за черно-белите ми снимки

Албумче си намерих
със снимки избелели.
Забравени, прашали,
по края пожълтели.

Странички разгръщам –
уж снимки черно-бели,
пък детските ми  дни
в цвят  са оцветени.

Спомени  се връщат –
за люлката във парка,
приятелите, ластика
и зимната пързалка.

Тук с татко сме екип –
носи ме на конче.
Помня, помня – ДА!
Във зоопарка - слонче!

Училишно звънче,
тетрадката ми първа.
Тук скачам на въже,
а после сълзи…
нещо се обърка.

Не бързах да порасна
и да съм голяма.
Исках, като Пипи
малка да остана!

А пък това е … Боби,
любимото мече,
което тайни пази
за  първо ми влюбване
във онова момче…

Спомени от  детство,
Безгрижно и безбрежно…
-Мамо, мамо, на тази снимка кой е? -
от спомена в реалността ме върна,
една ръчичка детска, нежна.

Какво ли ще си спомня?
Какво ли ще я радва утре нея?
От нас това зависи мисля!
Да се погрижим -
доброто в този Свят
 за тях да оцелее!


Рецензии