Пеньо Пенев. Сон налил веки...

Натегнатите клепки сън лепи...
От празния кофраж сълзи смола.
Кажи ми, как спокойно ще заспиш,
Когато той с бетон не е налян?

От празния кофраж сълзи смола
и сякаш твоя рана те боли.
Ти чакаш да си дойда аз, нали?

И тази есен пак ще си сама,
защото през готовия завод
минават пътищата към дома.
А тук са нужни още дни и пот!
 
И тази есен пак ще си сама.
И тази зима пак ще си без мен. -

Тук трябва устрем и цимент!

Пеньо Пенев
1948


Сон налил веки...что я?! Не отбой-
аврал, пока опалубка, пуста,
дразнится выступающей смолой...
Аврал, сказал- приснится красота.

Смолой слезится. Налиты бока
усталостью, хоть плачь- красивый жест.
Ты верно ждёшь меня,
меня ужель?

И этой осенью ты вновь одна-
до новоселья: строится завод,
потом- жильё; квартира- не весна:
сама нейдёт, во снах пока живёт.

И этой осенью... и новою зимой...
Ещё рывок. Под крышечку. Отбой!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии