Атанас Далчев. Узкоколейка

Посред ровнината

Посред ровината във утрината синя
лъщи една железопътна глуха линия.

По релсите, обрасли с бурени зелени,
върви едно момиче с двама зли гамени.

Притиска то под свойта мишница китара,
която неговите линии повтаря.

Подире му с тревога вика мойта мисъл:
- Момиче, спри! Момиче хубаво, върни се!

Другарите ти са момчета груби:
не знаят те що значи всъщност да се люби.

За тях е като ядене това и гладни,
те с яд ще се нахвърлят върху теб на пладне.

Преди да слезе слънцето на запад,
с целувки алчни твойте устни ще изхапят.

Китарата и твоята любов ще счупят.
В реката после ще захвърлят двата трупа.

Момиче, не отивай с двамата гамени!
Момиче, забрави ги и ела със мене!

Ти ще ми кажеш само малкото си име.
И после двама мълчаливи ще вървиме.

Под стъпките ни леки ще трептят тревите.
Сами ще разговарят мълчешком душите.

И по траверсите на релсите със здрача
като по стълба към деня ще се изкачим.

Атанас Далчев
1964 г.


Узкоколейка

На зорьке- утро моря голубее-
глянь, девица- два хулигана с нею-

заросшею травой, едва не лесом
узкоколейкой в поле- блещут рельсы.

Под мышкой девичьей, смотрю, гитара,
чей стан с её сравнить бы нам недаром...

И мысль моя в тревоге болью пышет:
- Стой, девица! Вернись! Беды б не вышло!

Друзья твои пусты- не до любви им:
насытиться тобой жестоковыйным.

убогим, неотёсаным, голодным
готовым заломать тебя до полдня,

и грязными губами твои губы
многажды испоганив грубо,

сломав гитару и тебя прикончив,
два трупа в реку бросить ближе к ночи.
 
О, девушка, оставь их- будь со мною
в дороге, в безопасности, в покое.

Ты назовёшься мне, да покороче-
и мы пойдём по шпалам вместе .
молча,

а души наши да разговорятся
под трепет трав, без поводов и раций,

по шпалам что по лествице- и ночью
их свет сияньем нимбов оторочит.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы.