Димчо Дебелянов. Мемуар о тебе
Светлий спомен за теб е кат книга любима -
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.
Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
- денонощно пред мен е разтворена тя...
Димчо Дебелянов
Мемуар о тебе
Мемуар о тебе равен книге любимой,
деннонощно открытой неспящим глазам...
Лучезарный мой тёплый, уютный сезам
исцеляет и ночи без звёзд, и зловещие зимы.
Окрыляет меня он мечтой, рассекающей мрак:
твоё сердце, в тоске трепеща, к моему через годы;
ароматы былого апреля- в года непогоды.
Осиянный бессчётными солнцами, льну к тем мирам,
где печаль, суета и молва никого не смущают
где любовь бескорыстна, чиста что алмаз и хрусталь,
где цветущая жизнь на земле высока и проста,
где неспящие звёзды влюблённых дарят и венчают.
Там забыты невзгода, зима и гроза.
там мы вместе парим над цветущею нивой...
Мемуар о тебе равен книге любимой,
деннонощно открытой неспящим глазам.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №122101707996