Димчо Дебелянов. Тут покой и благодать...

Над долини и гори
лей се мир и благодат,
нежно-меден аромат
и бленувани зари.

Там, край злачни брегове,
бързат къдрави вълни,
към сребристи далнини
пролет ги зове.

Само в твоите гърди
подслони се горестта,
черна тя, като нощта,
там несменно бди.

О, засмей се, затрепти,
химн на слънцето запей,
че веднъж се свят живей
и веднъж април цъфти!

Димчо Дебелянов


Тут покой и благодать-
зелен лес, луга в цвету,
солнце дарит красоту
юным нам под стать.

К дальним бе'регам в цвету
льнёт кудрявая волна-
кличет нас сама весна
в лётную мечту.

Что в твоей груди печаль
угнездилася, черна-
ни покоя с ней, ни сна
днями ль, по ночам?

Улыбнись сквозь маету,
солнцу здравицу запой,
ибо в жизни раз живой
твой апрель в цвету!

перевод с болгарского Терддимана Кырымлы


Рецензии