Осень, осень...
Болгарский
Природа и Люди
ЕСЕН, ЕСЕН...
Чисто небе над нас се издига,
едно облаче няма по него.
А Слънцето като око ни намига -
стар шегобиец добронамерен.
Тихо е. Някъде ветровете
са запилели вихрите бурни.
С хиляди багри гората свети
под извисени, смълчани лазури.
Ех, есен, есен! Пак ни примамваш
с блясъци, багри, въздух бездимен.
В сърца преживели нехайно запалваш
младежки спомени незабравими.
Ти си на всички мила и драга
и плодоносиш за нас обилно.
До всеки дом поставяш на прага
чаша от твоето кипнало вино.
Ана Величкова
© Copyright: Ана Величкова, 2022
Свидетельство о публикации №122101002421
Свидетельство о публикации №122101002421
Рецензии