Теодор Траянов. Скорбная ночь

Скръбна нощ

Безмълвно се носи в тъмата следбурна
обкичена с лилии водни нощта,
към Бога подига тя лунната урна,
обвита с жалейка от черни листа.

На дъното бисер унесено бляска,
сълзите на всички злочести сърца,
сълзите, що капят зад весела маска,
скръбта нелечима на болни деца.
 
Над тъжната нощ се безмълвно люлеят
безкрайни венци от висящи звезди,
през божия поглед страдания греят
над пълните с горести земни гърди.

Теодор Траянов


Скорбная ночь

Лилейное озеро, бывшее бурным,
утишила тьма- и Творцу вознесла
безмолвья лилейную лунную урну-
роняющим слёзы звездам без числа,

И в омутах копятся перлы литые
по детям, забывшим заветы Отца-
так бедные, полнятся скорбью- пустые
веселием сует ребячьи сердца.

Звездами мерцая, кадя и колыша,
печально сдаряет бесценной казной
бесцельно целящий родитель Всевышний
бесчётные скорби юдоли земной.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы