Борис Цветанов. Катрены

Смъртта на свирача

Засвирих на най-нежната струна Човешките песни
на Човека Железен отсреща и ето:
Човекът Железен със нерви железни проплака
сълза от олово, която ми пръсна сърцето.

Борис Цветанов

             ***
Человечной мелодии внял Человек из железа,
и на нервах железных слезинку отлил-уронил
в грудь навылет музы'ке: нежнейше, ужель бесполезно,
тот играл как умел: без мандата, для всех, без брони.


Атлантида

Във всеки древен мит поука скрита има
и спомняйки си пак на детството слънцата,
разбирам: всеки има своя Атлантида,
потънала отдавна някъде в Душата.


             ***
Доставшиеся детям по наследству
великие, да чьи же? атлантиды
в душонках древних тонут ещё в детстве-
и не бесследно, и не очевидно.

Любов

Не само за хляба живее човека.
Но разбира го само когато достатъчно страда.
Че една Любов винаги повече струва
от пустата грижа за хляба.

***
Любовь дороже хлеба: страдая,
понятно- единый не святая.



Един неандерталец днес

Той животува във бетонна пещера.
И тлее от студа, пронизващ дните му…
И си мечтае пак край него да гори
изгубеният изначален огънят от пещерите му.

Борис Цветанов

             ***
В железобетонной пещере дикарь
на стуже костра не разводит, пока...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы