На горизонте
Время и Я
НА ХОРИЗОНТА
На хоризонта бе
щастливото бъдеще,
всеобщо
и човечно.
Аз се радвах,
не се мръщех
на идеала
утопично-далечен.
С невиждани багри
го украсявах,
с детска невинност
му вярвах.
С хора съвършени
го населявах
и го очаквах,
очаквах...
Никой свят
фантастичен
не бе толкова
привлекателен.
Никоя мечта -
така вълнуваща.
Бъдещето невиждано
разпалваше
непознати
мисли и чувства.
Добро и красиво
бе вложено в мен
по рождение,
в гърдите ми биеше
чисто сърце.
Аз вярвах и вярвах!
И бях щастлива
с Бъдещето,
което изгряваше...
Накрая изпих
чаша горчива
и видях света -
безкрайно страдащ,
без бъдеще светло
и справедливо.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122092504731