На горизонте

                Болгарский
                Время и Я
 

                НА  ХОРИЗОНТА

                На хоризонта бе
                щастливото бъдеще,
                всеобщо
                и човечно.
                Аз се радвах,
                не се мръщех
                на идеала
                утопично-далечен.

                С невиждани багри
                го украсявах,
                с детска невинност
                му вярвах.
                С хора съвършени
                го населявах
                и го очаквах,
                очаквах...

                Никой свят
                фантастичен
                не бе толкова
                привлекателен.
                Никоя мечта -
                така вълнуваща.
                Бъдещето невиждано
                разпалваше
                непознати
                мисли и чувства.

                Добро и красиво
                бе вложено в мен
                по рождение,
                в гърдите ми биеше
                чисто сърце.
                Аз вярвах и вярвах!
                И бях щастлива
                с Бъдещето,
                което изгряваше...

                Накрая изпих
                чаша горчива
                и видях света -
                безкрайно страдащ,
                без бъдеще светло
                и справедливо.

                Ана  Величкова 
               


Рецензии