Совесть
Ночью проснусь и вижу:
некто пытливым взором
душу мне так и нижет
нешто немым укором.
Выйду во двор: ветер,
гривой меча, молвит,
да не со мной- с третьей.
Не разберу ни слова.
Выплакаться чужому,
или же- невидимке?
Слезок родных омут
видится как с картинки...
Сухо глядит в душу
та между мной и небом,
точно твердит "ну же!"
мол, не единым хлебом.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Съвест
Вечер, когато си лягам,
нощем, когато се будя,
някой стои на прага,
някой ме гледа учуден.
Ставам, отварям вратата -
вятърът само на двора.
Жива ли грива размята,
с мъртвите ли говори?
Казват: сълза споделена -
мъка наполовина.
Тихо въздишам, край мене
вятърът мина, замина.
Дума дори не пророних,
нямам за вятъра думи.
А под звездите вековни
някой стои помежду ни.
Андрей Андреев
Андрей Андреев. Совесть
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2022
Свидетельство о публикации №122092305386
Свидетельство о публикации №122092305386
Рецензии
