Мъката на Ежко

Автор: Генка Богданова

Седнал на поляна Ежко,
завъздишал тежко-тежко,
занареждал жално-милно:
-  Бремето ми е усилно,
мъката ми е голяма,
по-нещастен, мисля, няма!
С моята бодлива кожа,
всички плаша и тревожа.
В пътя щом съседи зърна
искам ли да ги прегърна,
ме поглеждат възмутени,
от бодлите ми смутени.
Казвам им: - Не са опасни. ..
Те със мен не са съгласни,
бягат те от мен далече,
нямам си другари вече.
Ах, съдба, съдба горчива,
за приятел не ме бива!

Плаче Ежко и нарежда,
към гората не поглежда.
Там стояха натъжени,
от тъгата му смутени,
катеричката игрива,
Зайка със одежда сива,
баба Жаба Кекерица,
скромна сива гургулица,
две калинки от полето,
бръмбарчето и щурчето.
Развълнувани говорят,
чудят се какво да сторят
да зарадват те ежлето
с нещо хубаво, което
ще му върне, без съмнение,
хубавото настроение,
ще му пресуши сълзите
и ще радва тях самите.
Дълго планове кроиха,
и решение, откриха:
-   Ще му спретнем изненада.
Тук ще построим естрада,
с надпис ще я украсим:
На приятеля любим
Ежко-Бежко посвещаваме
партито. И се надяваме
с песните си и с игрите
да му върнем във очите
на смеха му мил искрите,
от тъгата му изтрити.
Нека знае, нека помни,
има той другари скромни,
ала верни, обичливи,
със душици отзивчиви!

Отговорната задача
ще поставим на Кълвача.
Рунтавелка рано, рано
пък ще занесе покана
чак до ежковия дом,
ще я връчи със поклон.
Бръмбарчето им посочи
място до едно поточе.
Там растеше гъба млада
подходяща за естрада.
А във храстчето до нея
сръчно паяче живее –
мрежа  сребърна тъче.
Слънчо щом я напече,
грейва приказно- блестяща -
за завеса подходяща.

Върху един дънер прост,
за специалният си гост,
ложа истинска стъкмиха.
С мъх и лишей я покриха,
от листо на репей скромен
сложиха чадър огромен,
а под сянката му тежка,
настаниха Ежко Бежко.

Бръмбарчето – конферанс,
след изящен реверанс,
щом на сцена се яви
звънко, звънко обяви:
-  Всеки танц и всяка песен,
на приятеля чудесен
Ежко-Бежко посвещаваме,
да го радват се надяваме!
дрешките  му са бодливи,
ала ние сме щастливи,
че е Ежко наш напет
наш приятел и съсед!

И артистите  запяха,
рецитираха, играха,
талантливо, вдъхновено.
за ежлето натъжено.

Щурчо дръпна струни тънки
и засвири  песни звънки.
И гугутката свенлива
песен нежна заизвива.
Двете весели калинки,
като чудни балеринки
в танц игрив се завъртяха.
Рой мушици полетяха
над танцьорките  красиви.
Зайка  в дрешките си сиви
върху сцената се спира
и на жабата партнира.
Баба Жаба Кекерица-
акробатка и певица
изпълнява две задачи.
С леля Зайка се прескачат,
правят сложни пируети,
пее весели куплети.

Вгледа ли се Ежко в тях,
се превива с весел  смях.
Скочи бързо възхитен
и продума просълзен:
С този мил, чудесен жест,

със концерта в моя чест,
ме направихте щастлив,
пак почувствах, че съм жив!
Чувствам се благословен,
ще запомня този ден!
-   Ех, приятели любими,
истински крила незрими
днес ми подарихте вие!
Вече знам къде се крие
най-безценното богатство –
със приятелство и братство,
всеки чувства се щастлив
и се радва, че е жив!