Андрей Германов. Простячки

Колибарки

Под синьото небе на планината,
по козята пътека край скалите
те спускат се надолу към селата,
под тежките чувалища превити.

Не зная млади ли са, или стари
и в равнината накъде ще идат -
дали ще спрат по селските пазари,
или в града - децата да навидят.

Но няма по-трогателна и тъжна
от таз картина,
остра
като рана:
жени с чували и обуща мъжки,
изрязани на фона на Балкана.

Андрей Германов


Простячки

Горбясь под мешками всем годам назло,
по трудам одеты- не по энской моде,
козьею тропою женщины в село
под лазурным небом медленно нисходят.

Нечем добираться чтоб купить-продать-
ни пути, ни фуры бабонькам нестарым
в город с брынзой, деток также повидать,
и обратно- с нужным на селе товаром.

На тебе картина- сердце на куски,
и поверх кусочков
           агромадный
           камень:
женщины с мешками в сапогах мужских
на горбу великом Батюшки-балкана.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии