Андрей Германов. Простячки
Под синьото небе на планината,
по козята пътека край скалите
те спускат се надолу към селата,
под тежките чувалища превити.
Не зная млади ли са, или стари
и в равнината накъде ще идат -
дали ще спрат по селските пазари,
или в града - децата да навидят.
Но няма по-трогателна и тъжна
от таз картина,
остра
като рана:
жени с чували и обуща мъжки,
изрязани на фона на Балкана.
Андрей Германов
Простячки
Горбясь под мешками всем годам назло,
по трудам одеты- не по энской моде,
козьею тропою женщины в село
под лазурным небом медленно нисходят.
Нечем добираться чтоб купить-продать-
ни пути, ни фуры бабонькам нестарым
в город с брынзой, деток также повидать,
и обратно- с нужным на селе товаром.
На тебе картина- сердце на куски,
и поверх кусочков
агромадный
камень:
женщины с мешками в сапогах мужских
на горбу великом Батюшки-балкана.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №122090907199