Весела Василева. Серебряная гравюра

Картина

Чело съм прилепила до стъклото -
прозорецът е ледена завеса.
Безцелно гонят се навън във мрака
рой фигури от вятъра отнесени.

И острото скриптене на трамвая
при ъгъла не може да прокуди
на тази вечер странната магия -
от тоя зимен сън да ме пробуди.

Аз дишам леко и мълча.
Дъхът е замъглил стъклата.
Във нежно грейнала звезда
отсреща виждам светлината.

Рекламите са цветен дим
и буквите не се четат.
Мъглата - сребърен килим,
по който призраци вървят.

И през неясното петно
израства приказна картина.
Притискам пламнало чело
и спирам дъх да не отмине.

Весела Василева
1940


Серебряная гравюра

К стеклу оконному лбом льну я:
за ней, за ледяной завесой
во тьме под снеговые пули
бредут фигурки- путь нетесен.

Трамвайный скрежет не прогонит
ни тишины очарованья,
ни несравненного предсонья,
которым вечер души манит.

Дышу в стекло узор гадая.
Во мгле безмесячной первуша,
звезда блеснула- голубая:
мне ль знак?..  Увы, всего-то скучно.

Неонов гордые указки
растворены дотла, до буквы.
Бредут серебряною сказкой
виденья, тени, духи, буки...

В зерцале духа хороша
гравюра- прелесть, самодива!
Я отступаю не дыша-
мой взгляд её блюдёт ревниво.
 
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы