Снова спрашиваю

                Болгарский
                Мир и Люди


                ОТНОВО  ПИТАМ

                Защо земният свят е такъв? -
                вечно на нокти изправен.
                Ранява дълбоко, пролива кръв,
                не отделя трагично от забавно.

                Маскираното изкусно Зло
                мозъци и сърца превива.
                Темида измерва едно тегло,
                а се натрапва стойност фалшива.

                Няма изход от пропастта издълбана -
                тя зее и Доброто поглъща.
                Всеки погубен живот, всяка рана
                в проклятие се превръщат.

                Ана  Величкова


Рецензии