Море передо мной

                Болгарский
                Море и Я


                МОРЕТО Е ПРЕД МЕНЕ

                Вълни шумят,
                разбиват се
                в крайбрежните скали.
                На ято чайките кръжат
                и с крясъци
                отлитат напосоки.
                На чистия и светъл
                хоризонт
                единствен кораб
                се белее.
                Къде отива той?
                Защо не спре
                на борда
                да ме вземе?

                Сърцето ми
                за морска шир копнее,
                за недокоснати далечини.
                Но време мина.
                Смириха се
                високите вълни
                на чувствата
                младежки.
                Назад е сбъднато
                и не съвсем.
                И пак морето е пред мене.
                На гребена разпенен
                заспала чайка
                се люлее.

                Ще се събуди
                и ще отлети -
                нали с крила
                за полет е дарена.
                А аз ще гледам
                от брега
                с една мечта
                от вятъра родена.

                Ана  Величкова


Рецензии