Сказка во сне

                Болгарский
                Мир и Я


                ПРИКАЗКА НАСЪН
               
                Звезден лъч докосна окото ми
                и видях приказен край,
                където няма омраза и болка
                и цъфти винаги месец май.

                Лъчът бе дошъл отдалече -
                от загадъчно пространство-време.
                Знаеше какво е вечност
                и какво е вселенска бездна.

                Но къде ли този свят съществува?
                Не, не е на Земята измъчена -
                от войни и раздори брулена,
                от радиация смъртно облъчена.

                Аз заплаках от радост и мъка,
                вкопчих се в това видение.
                За човешкия свят разпънат
                съзрях единственото спасение.

                Поисках там да отида,
                да заживея най-сетне свободно,
                да открия звездна родина,
                където Разум цари отговорен.

                Лъчът отлетя и се стреснах.
                За утеха написах песен.

                Ана  Величкова