Иван Вазов Не хочу я злого ликованья

„НЕ, НЕ ЩЕ СЕ РАДВАМ КРЪВОЖАДНО” („НЕ ХОЧУ Я ЗЛОГО ЛИКОВАНЬЯ”)
Иван Минчов Вазов (1850-1921 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Владимир Уманов-Каплуновский


Иван Вазов
НЕ, НЕ ЩЕ СЕ РАДВАМ КРЪВОЖАДНО

Не, не ще се радвам кръвожадно.
Скъпи нам са тез победни лаври.
Всяка радост в мойто сърце страдно
прави ножа повеч да се завре.
 
Колко сълзи всяка песен струва!
Всяк възторг е океан от злоба,
в други гърди що бесней, върлува,
всякой лавър е триумф на гроба.
 
Не, не ще се радувам безумно:
кръвта, дето леем, наша кръв е,
не нудете ме да пея шумно –
на плача всегда певецът пръв е.
 
Вас ви смайва шумът на борбите,
славата, юнаците що светят –
гробовете, майките, сълзите
вижда, чувствува един поетът.
 
               1885 г.


Иван Вазов
НЕ ХОЧУ Я ЗЛОГО ЛИКОВАНЬЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Уманов-Каплуновский)

Не хочу я злого ликованья, –
Дорогъ намъ достался лавръ! Не стану
Ликовать! Восторгъ зажжетъ страданья,
Какъ ножомъ, внесетъ мнЕ въ сердце рану.
   
Сколько слезъ мои мнЕ пЕсни стоютъ!..
Каждый кликъ восторга, это – злоба!
Ей одной кумиръ безумно строютъ...
Каждый лавръ – тріумфъ у двери гроба!..
   
НЕтъ, нЕтъ! прочь отъ радости безумной, –
Кровь, что льютъ, вЕдь наша, не чужая!
О, зачЕмъ вы ждете пЕсни шумной:
Горе въ ней живетъ, не изсякая...
   
Шумъ борьбы въ васъ пробудилъ желанья,
Васъ волнуетъ славы лучъ блестящій;
А могилы, матерей рыданья –
Ихъ сочтетъ одинъ поэтъ всезрящій.