Иван Мирчев. Горизонт

Горизонт

Оттоль весь белый свет дотла, сполна-
добраться надо, превозмочь, суметь-
земля как на ладони- стоит верно?
По-твоему же, риска горизонта-
чудная сказка расчудес полна
без этих времени, материи да меры,
и жизнь- не жизнь, и смерть теб не смерть,
нет будней-праздников, нет тыла-фронта.

В плену тюльпанных дум, со сна не спетых,
о женщине-огне звонкоголосой,
как во хмелю вообразя затею,
сердец ли двух таинственную связь,
не видишь, как сияет даль рассвета-
стоцветная, безмерная над плоской,
как небо возвышается синея,
величием и силою полнясь.

А за окном в бездумье невозбранном
акации безумствуют-цветут,
соплодия рождая в раже вешнем-
того ль ты, в даль уставясь, чаял
до головокружения: не рано ль
за горизонт идти, где там не тут,
где всё живое нас манит и тешит,
в огнистые объятья заключая?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Хоризонт

Оттук се вижда цялата земя
и можеш да погледнеш и съзреш,
ако окото ти е устроено чудно.
Ти мислиш, че чертата в хоризонта
е някаква безсмислена тъма,
където не намираш нищо будно -
ни улица, ни къща, ни кадеж,
ни стар войник, завърнал се от фронта.

Заключен в тоя ден посред лалета
и в мисли за жената, ослепила
ума ти с оня блясък на гласа,
като стакан с червено старо вино,
ти никога не виждаш колко свети
далечината сутрин като свила,
небето се издига, става синьо
с величието бурно на часа.

Усещаш ведрината, нещо странно -
акации, които днес цъфтят,
обилно раждат луди цветове
и сладко изобилие те хваща
за гърлото - не е ли още рано
да се затваряме край тоя път,
където всичко живо ни зове
и в огнени прегръдки ни изпраща?

Иван Мирчев


Рецензии
Автор, не писатель - займись собой и не лезь ко мне на страницу писателя.
Я ТЕБЯ НЕ ЗВАЛ!
Поучать будешь детей своих и преклоняться перед нацисткой Европой!

Валерий Никонов 2   17.08.2022 17:28     Заявить о нарушении