Андрей Германов. Большие снега

Големи снегове

Да стъкнем борови дърва във печката, това остана
да свършим. Клечица кибрит – и тя ще пламне разгоряна.
Ще бъде полуздрач и прелест, жар-птици с алени крила,
дорде леглото стелеш ти, ще затанцуват по тавана.

Единствено със здрачина наметнати, ще се прегърнем.
Изпуснатото в младостта ще искаме да си възвърнем
между признания горещи, във полусън, с полуслова…
Така ще отлети нощта, преди дори да се озърнем.

Когато станем сутринта, ще бъде ясност безпощадна.*
От пепелта напразно аз искра ще искам да открадна.
Но и тогава с благодарност от все сърце, от все душа
аз ще целуна твойта длан, по детски тясна и прохладна.

Ще скръцне пътната врата, пред нас ще легне пътят снежен.
Все по-далеч и по-далеч, все по-студен и неизбежен.
Но в нас, невидимо за други, жар-птици ярко ще трептят
и боров дим, невидим дим ще ни приспива чист и нежен.

Андрей Германов
1970 г.


Большие снега

В печь брошены дрова сосны. Осталось
зажечь хоть спичкой- пламя разгорится:
в уютном сумраке жар-птицы алость-
пока ты стелешь,- потолку зарница.

Укрыты сумраком, сумеем ли в обнимку
вернуть былое молодости нашей-
признаний жар, недоговорок дымку?..
Ночь пролетит, промчится как однажды.

С зарёй настанет ясность без пощады:
нет в пепле искр. Но снова от души
я поцелую детскую прохладу
руки твоей посмею одолжить.

Ворота скрипнут. Снежный путь всё дальше,
всё холодней, труднее и темней.
Жар-птица нам ещё не раз помашет
волшбой всё тех вакхических огней.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* очень популярная в Болгарии цитата блоковского И СТАЛО БЕСПОЩАДНО ЯСНО- ЖИЗНЬ ПРОШУМЕЛА И УШЛА. У Дебелянова -эпиграф, у Фотева- полуцитата как здесь, прим.перев.

утраты 
- жар-птицы и пламя