Иван Мирчев. Ночные письма

Нощни писма

Аз писах непрекъснато писма
и цяла нощ под лампата не мигнах,
а времето до никъде не стигна,
размесено ту с блясък, ту с тъма -
и след това потеглих по следите
на сенките, но нищо не открих,
освен дъха на следващия стих,
във чийто слог нов образ вече вплитах.

Кому написах толкова писма?
Защо сега не мога да се сетя
коя душа изпива светлината,
събрана в ъглите на всеки плик,
попила на кръвта ми аромата
и като птица литва към дома
с целувка да отвърне на привета,
за радостта на всеки кратък миг?

За всяка нова стъпка се тревожа
и спирам ненадейно: Кой е там?
Кой иде срещу мене глух и сам,
отвъд неразумените загадки,
кого пробуждат стъпките му гладки,
какъв цвят има неговата кожа,
какъв завет ни носи в дни опасни
и кой ще разговаря с него - аз ли?

Иван Мирчев


Ночные письма

Глаз не смыкая, письма я черкал
ночь напролёт у лампы негасимой-
и время стой, а тьма да свет, красиво,
перемежаясь, ладили строкам;
затем я, горбясь, вышел по следам
теней- и ничего не обнаружил
опричь дыханья новых строф- тем туже,
чем глубже в подсознанье: по трудам.

Кому я столько писем сочинил?
Душа чья, светоч лампы испивая-
иной души кровавые огни,
конверты сушит взором, чуть живая-
день не дождавшись скромного привета,
всю ночь сутулясь, не смыкая глаз,
почтового ждёт, деланного лета,
что соловей, умолкший в сотый раз?

Конфузясь каждвм шагом, замирал
ненадолго я, кто там? вопрошая,
чья глухомань, душа ещё живая
навстречу мне- свои иным мирам?
какой он расы- человечьей разве?
что в нём от розы, или- соловья?
что на сердце его, чем светел разум?
и кто к нему взывает- сам ли я?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии