Иван Мирчев. Голос улицы

Глас на улицата

Години вече не отивам в черква
и ангелът започва да зачерква
в регистрите си „гузното” ми име
и добродетели и звънки рими.
От моята задъхана уста
не се отронват звуци и дилеми,
заключена е пътната врата,
дърветата ме съзерцават неми,
мечтите ми отлитат надалече
и за смъртта не се тревождат вече.

Не идва никой. Само в някой час
на денонощието чувам глас
от улицата, нещо ще премине
и ще събуди моя кръстопът,
за да напълни сребърния съд
на мъдростта с уханните малини,
ще рукнат натежалите слова.
Окото ми милей за онова,
което се изтръгва тук и вика –
и става скъпоценно и велико.

Иван Мирчев
из сборника ЦИГУЛКА ПОД ПРОЗОРЕЦА, прим.перев.

Голос улицы

Непосещальца служб года за годом,
хранитель скоро вычеркнет меня
иным безбожным гениям подобно-
талант до меди переоценя:
на ум нейдут изящные слова-
несеятель, не мыслю урожая
так, словно сердца вместо голова;
мечты невысоко парят над сушей
и мысль о смерти не тревожит душу.

Один как перст в урочный час внимаю
последнему и первому трамваю
так, словно нечто вот да и случится-
и кубок мудрости наполнится малиной,
серебряный- благоуханною, невинной-
слова обрящутся: перо помчится,
нижа великое, родное рядом,
ухваченное просветлевшим взглядом.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы