Димчо Дебелянов. Видения

Видения

В градината аз чух риданья и проклятья,
в градината видях крилата на смъртта –
на горест безотрадна в студените обятья
там плачеше брезата за своите листа.

В гърдите си аз чух проклятья и риданья,
в гърдите си сетих безкрайна пустота –
сред гробища пустиня, от бледний лъч огряна,
там плачеше душата над сетната мечта.

Димчо Дебелянов



Видения

В аллее слышал я рыданья и проклятья,
в аллее видел я погибели крыла-
печалью безотрадной до холода обьята,
там плакала берёза по листьям у ствола.

В груди моей слышны проклятья и рыданья,
в груди моей без меж и края пустота-
на гробище нагом в бледнеющем сиянье
оплакана душой последняя мечта.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии